Някъде бях чел, че гледан от долу прилича на полегнал човек. Добре, ама като тръгнеш да го изкачваш от Безводно, той изобщо не се вижда. Катериш по хълма в гъста борова гора, излизаш на поляна със страшна гледка към язовир Боровица и хоп - нов хълм. Пак се мушкаш в гората сред паднали дървета, къпинаци и тъкмо изплуваш на някое скално било и... пак хълм. Родопско равно. Ако искаш.

Навремето хората са залесявали доста по тези места. Хилавите борове са подредени в стегнати редици и така са преплели клони, че провирането през тях е почти невъзможно. Пътеката е маркирана добре, макар че на места ползвахме и навигацията. И когато вече се чудиш дали не си объркал пътя, като от нищото пред теб изскача голям сипей и май краят му се вижда. Малко драпане по изсечени като с нож скали и ето ни на най високата точка в района.

Чилякът е висок точно 1459 метра и неправилно е смятан за първенец на Източните Родопи. Лидерството принадлежи на връх Вейката с неговите 1463 метра. Преди 2-3 месеца преполових пътя към него с колелото, но не ми стигна времето, пък и бях сам. Нищо. Ще го оставя за догодина. Иначе от върха се разкрива спираща дъха гледка във всички посоки. На изток безкрайно море от голи хълмове, на запад вечно зелените Свобода и Преспа, на север Три Могили, Бор и снежните старопланински била.

Както вече казах, изходната точка е село Безводно. Не се лъжете от името, вода около къщите има на корем. Най-добре е от главния път за Кърджали да се отбиете през Комунига и да се потопите в безвремието на това вълшебно място. Километрите до селото са около двайсетина и завоите са доста, но си заслужават, защото са меко казано живописни. Процентите наклон нагоре и надолу стигат до 12, а стръмните ливади и скалите около язовир Боровица ще ви оставят без дъх.

След като паркирате в центъра на селото тръгвате по маркирана в червено пътека и за няма и два часа сте на върха. Оглеждайте се добре, на места е трудно да я следвате заради паднали дървета и клони. На връщане задължително минете през водопада над селото (отбелязан е на трака в края на статията) и слезте по дерето до основата му, за да затворите кръга до селото. Доста по висок е от Сливодолското падало, но е на тераси и водата не тече целогодишно.

Изключително красив и различен маршрут. Отделете му време и няма да съжалявате. Безводно е и страхотно място за палатки. Вода има само в селото, така че запасете се добре. Лятото по тези места жегата е сериозна. Приятно ходене.