Връх Преспа е уникален най-малко с две неща. Първо, той е висок точно 2000 метра и второ, това е единственият връх в Родопите, който се катери не по горска пътека или път, а по безразборно нахвърляни скални останки и каменни реки. Аз им викам родопски морени, но според умните глави морените са се образували в резултат на ледникова дейност, другото били каменни реки. Та пак според умните глави, морени в България се срещат само в Рила и Пирин, а на останалите места, дори и да е имало ледникова дейност, тя е била толкова слаба, че формирането им е било невъзможно.

В средата на август решихме да отидем за два дни до Хайдушки поляни. Там покрай лежането по тревите, пълните малинаци и семейните разходки, реших едната сутрин да стана по тъмно, да мина през хижа Преспа и да кача едноименния връх, че да го отметнем от проекта +2000 Родопи.

Накратко, трябва да знаете няколко важни подробности. Маршрутът не е труден и е по силите на всеки средно подготвен планински колоездач. Пътеката до хижа Преспа е мечта и нагоре, и надолу. Кратка е, но е прекрасна. След като стигнете хижата, поемате към хижа Свобода по една от моите любими XC пътеки в района, или поне беше... В момента една трета от нея е превърната в голям горски път заради сечища, а остатъкът е безразборно изсечен, изровен, табелите и маркировката са по земята и прилича повече на бойно поле, отколкото на туристически маршрут. Що се отнася до върха, всичко започва с леко въртене през боровата гора в основата му, като пътеката тръгва надясно и нагоре (отбелязана е на трака има и табела). След десетина минути започвате рязко да газите безкрайни каменни реки и да бутате/носите и нагоре, и надолу. При мен допълнителен бонус беше гъстата мъгла и ситния дъждец, от който камъните бяха като ледена пързалка. Ясно е, че това няма да се хареса на всеки, така че, ако не сте поне малко веломазохист, оставете колелото и се качете пеша. Горе може да починете и да се насладите на родопските красоти наоколо, в моя случай - смяна на тениски и по-най бързия начин надолу :)

Като цяло задължителен маршрут, пеша или с колело. Красив е и различен. Вода има по пътеката за хижа Преспа и на самата хижа. Под върха в посока хижа Свобода също има чешма (Караджова вода), но лятно време не разчитайте на нея. Това е :)

Маршрутът не е нищо особено технически и физически. Черепът съм поставил заради носенето на гръб на колелото по огромните каменни реки под върха, които, при подценяване от ваша страна могат да доведат до тежки контузии.