Продължаваме да набираме скорост и с втория покорен връх от проекта "+2000 Родопи" - Малък Персенк (2074 м.)

Любопитното тук е, че за изкачването му, както и за това на по-големия му съименник, няма никаква подробна информация, освен трите изречения в Уикипедия. 99% от туристите стигат до хижа Персенк и там се отдават на алкохолни забавления и близки разходки до красивите поляни наоколо. Няма лошо. Нашата цел обаче беше да катерим.

Към хижата решихме да подходим културно по черния път от моето любимо село Орехово. Горе, по стара българска традиция, да изядем по един банан, да избутаме до Мезаргидик по римския път и там да решим Голям Персенк, Малък Персенк, или и двата :) Организацията както винаги беше на ниво и в 6.00 дремех подпрян на колата пред Весо и се напичах на сутрешното юнско слънце. Натоварихме набързо и поехме. Ремонт на пътя, тунел, Бачково. Ремонт на пътя, тунел, Нареченски Бани. Ремонт на пътя, мрежи, Хвойна. В Хвойна... мъгла. На автогарата позаспал чичко ни продаде сникърси, банани и бонбони за гърлото на Весо. Точно пет завоя по-късно вече бяхме в друга реалност - слънце, ясно и тихо. До Орехово са няколко километра чисто нов асфалт и ненужно количество знаци :) Колелата и раниците от колата и газ.

Пътя за хижа Персенк го знаем почти наизуст. За да не скучаем много, Весо спука три гуми и преди да се усетим вече бутахме по римския път и пътеката за хижа Изгрев. Всъщност, пътят изобщо не е римски, а е изграден от траките и възстановен от римляните по някое време. Забравих да кажа, че на идване, освен да помпаме гуми, поговорихме и с един възрастен местен, който първи ни предупреди да не се качваме на Голям Персенк, защото е непроходим и обрасъл. По-късно по телефона тази съмнителна версия се потвърди и от Колето (Старши), който е от малкото хора качвали върха. Това ни стигаше и с Весо рязко забутахме през паднали дървета, скали и стръмни поляни към Малък Персенк. Очакването за голям гърч не се оправда и скоро закачихме колелата на водната кула точно на 2074 метра надморска височина. Мястото е разкошно, гледките също. Виждат се Чепеларе, Пампорово, Перелик... Родопска приказка. След като мухите се поуспокоиха и пихме дежурната глътка ракия за безаварийно спускане, беше време за тържествената част :)

Надолу има всичко. Технични, почти невъзможни участъци, серпентини с безразборно нахвърляни скали, дълги прави с наредени като маниста каменни плочи, мини рекички, кал, треви до кръста.

Весо нямаше намерение да почива :) Някак на един дъх минахме покрай хижата и без да се усетя взехме пътеката до Орехово. Колелата и раниците обратно в колата и газ. Ремонти, мрежи, тунели, Асеновград. Дежавю :)

Както се вижда от трака маршрутът не е дълъг, но има добра денивелация и си трябват много добри велоумения и физическа подготовка. Вода има по пътя към хижа Персенк и по пътеката към Мезаргидик. Опитайте го, пеша или с велосипеди, заслужава си. Приятно каране!