Звучи ви сръбско? Нищо подобно. Село Косово си е наше, българско, и даже се намира в асеновградска община :) А сега се хващам на бас, че няма начин да се сетите, кой изявен велокелеш има къща там? Не знаете? Ето ви тогава малък жокер. Има рошава брада като на Вивиан Уилър* и купува всички планински велосипеди от OLX, Базар БГ, eBay, PinkBike и велопазара във фейсбук. Мдам, познахте. Станьо, да си жив и здрав и да ни поканиш на ракия някой път :)

Косово е вълшебно място и то не заради всичките си архитектурни паметници, Юнеско и прочие глупости, а заради тишината, спокойствието и вечно навъсения чичка в кръчмата с най-звучното име - Безгрижен живот. Не бях ходил скоро там, а колело в района не бях карал от години.

И така, на празничния 24-ти май натоварихме колелата на каляската на Муташов и потеглихме към Нареченски бани бодри и надъхани. Очаквано повечето от велокелешите, които щяха да карат с нас, бяха на манифистация, облечени като букви, та си останахме тримата с Петер и Весо. Карането из района е повече от приятно и започва с пет километрова асфалтова загрявка от Нареченски бани до Косово. От там по полегат черен път, изкачващ се постепенно, набирате височина сред зелени поляни и след десетина километра удряте спирачите на ловната хижа под Бяла Черква. Вода няма никъде по пътя и дори на хижата... Носете си повечко. Тук след традиционната глътка ракия и сандвичите идва интересната част - пътеката обратно до Косово. Обрасла, почти незабележима с изключително разнообразен рокендрол камъняк, нападали дървета, цъфтящи билки и т.н. родопско великолепие. Доста е камениста на места, така че внимавайте там. След описаното предястие обратно в селото идва и основното - кръчмата :) Като допълнителен бонус тя се намира точно по средата на маршрута.

- Ще обядвате ли нещо? Бира?

- Ами... Три кафета и една студена кола за Пешо.

Тъкмо си мисля, че собственика не може да бъде по-намръщен и той ме изненадва като още повече сбръчква вежди. Не че нещо, ама ние ракия си носим, а ако сега си натъпча корема с баница и качамак, няма слизане надолу. Пък и ребрата ме болят :) След като се понапекохме и заредихме с вода, беше време и за десерта от Косово до Нареченски бани. Една от най-хубавите пътеки които съм пускал в последно време. Леко изкачване, билни красоти, серпентини и дерета, стръмни изненадващи спускания и всичко това изчистено от дървета и маркирано. Гребеш с голямата лъжица :) Черешката на тортата е финалното суркане и стълбите над паркинга до очното изворче. Измийте очите си и пийте по една радиоактивна вода :) Това е! Ако ви се отдаде възможност в никакъв случай не пропускайте това каране. Гарантирам, че ще ви хареса.

* Чудите се коя е Вивиян Уилър? Това е жената (вече бабата) с най-дългата брада в света. Рекордьор на Гинес. Всъщност тя страда от рядко генетично заболяване и спира да се бори с окосмяването по лицето си, като го превръща в своя гордост. Да е жива и здрава :)