Връх Св.Илия

Най-четените

Написано от Кирил

Понеделник, 18 Януари 2010 18:35

Когато времето не е за байк..ясно е, раницата и нагоре, малко практикуване на пешеходен туризъм, че започва да се позабравя! Събрахме се 4-ма баир-будали и решихме да тръгнем от параклиса Св.Петка към пътеката която води до резерват ''Анатема". С наближаването на параклиса, вече се долавяше чудната миризма на мешена скара. Хората вече си бяха запалили огънче, па и отгоре турнали скаричка, а на скаричката...няма да говоря, сами си правете изводите. А ние - току що започваме нашата разходка. Без да се бавим, с леко отворени усти и опулени очи към скарата, минаваме и се облизваме. Хората бяха вече кой на една ракийка кой на биричка, но няма как - продължаваме нагоре!

След изкачването до 2-рата пейка до боровата гора, потеглихме на ляво по пътеката а не към самата скала.
След няколко карасиви гледки които отразихме с фотоси, теренът започна рязко да се променя. Снегът ставаше все повече и повече.
След внимателно наблюдение на един от будалите, открихме скривалището на бай Георги, който поддържа параклисите и пътеките до тях. А до колкото скривалището - хмм доста добре избрано, но най-любопитното беше какво има в него - досетихте ли се? Точно така - шишенце ракийка. Тъй като ни е познат човек, взехме шишенцето, какво да се прави - нали трябва да се сгряваме от време на време. Да ви кажа ракийката беше невероятна..сгряваше ни на момента!

Както и да е, продължаваме напред.Ето че вече сме на връх Св.Илия, където има и параклис. Познайте кой е там? Бай Георги разбира се и неговата дружинка, хапваха, пийваха, само стари градски песни не слушаха. Казахме му за ракийката, че после да не се чуди къде е, направихме няколко бързи фотографии и продължихме надоло за да запалим огън, понеже горе имаше мъгла и си беше студеничко.

Няколко метра по-надолу денивелация решихме, че ще е идеалното място за огън, но уви всичко беше адски влажно и мокро и опитите ни бяха неуспешни. Огладняхме доста а имахме само ракийчицата налице! Решихме да подберем малко по сухички пръчки, пообиколих да събера и малко смола от боровете и слезнахме на по долна надморска височина. Там най-накрая успяхме, но беше доста трудно докато се справим. Изпекохме каквото пекохме и потеглихме надоло обратно към Асеновград (не по тази пътека по която дойдохме). Пътеката е доста красива и тук е моментът да кажа че с байк ще е адски зарибявка. След час вървене надолу по пътеката стигнахме и изходната точка, а и вече беше тъмно.
Разходката беше доста добра с хубави емоции. Ще повторим!!!