|
/Приятна велосипедна разходка около Асеновград, описана от Боичка и заснета от Спас/
Неделя….8 сутринта. За 5 минути съм се измил, бутам една тениска в раницата и звъня на Спас. Той има навика да закъснява понякога, да не кажа винаги, просто му се спи повечко, но нали за това са телефоните. Звъня - ни стон, ни вопъл…
Яхам колелото и газ към Петрола да напомпя гумите, че последния път съм ги спаднал супер много и едва взимам завоите. Пак звъня на Спас…мъгла. Припомпвам лежерно и се отправям към чадърите, където по принцип ни е срещата и какво да видя - Бай Спас ухилен, пил кафенце и естествено…си забравил телефона. Най-накрая след малко обиколки купуваме Корни-та на черния стоп и се запътваме към изходната точка - разклона за Асеновата крепост.
Оттук започва и маршрута, така че стъпвате на педалите и след 15-ина минути вече сте на Асеновата и сте издишали цялата градска мръсотия. Може да си напълнете вода по пътя, защото нагоре има само на още едно място /Даньова чешма/ и оттам чак в Лясково, а без вода, особено ако се успите и тръгнете по-късно, жегата ще ви довърши.
Да си призная ние повечето пъти правим малка почивка на километър след крепоста и хапваме нещо сладко, че гладен вело-келеш педали не върти, пък и в крайна сметка сме тръгнали на разходка, и не си заслужава да се напрягаме и да си даваме зор. Oттук след още половин час нормално въртене излизате на открито място с хубава гледка отляво и разклон с черен път отдясно, по който ще поемете вече само надолу. 
Няма как да го подминете, отпред в далечината се вижда и един стар трафопост. И тъй като сте порядъчно изпотени може да си смените тениската и да се накиприте кой с каквото има - наколенки, ръкавици, налакътници…може да ви излезе късмета с някоя горска фея-колоездачка.
Та поемате по черния път, който още в началото се разделя на две /вие сте наляво/
и на петдесетина метра става приятна пътечка влизаща в гората, където се вият завойчета и кефа е пълен.
В този участък на места може да карате бързо и да се отпуснете, но внимавайте, пълно е с камънаци и скали, и си трябва техника. Сваляйте седалките и карайте винаги с каска, че се пада лошо…
Колкото по-надолу слизате става все по-хубаво, а скалите все повече и по-коварни. И тъкмо когато не са ви останали здрави пломби следва нов разклон, където пътеката се разделя на две и са удачни и двата ръкава. Ние минахме направо и излязохме на поляната под манастира Св. Кирик и Юлита,
аз обаче ви препоръчвам десния вариант, тъй като е по хубав за пускане. Ако все пак поляната ви влече много, може да слезете, да починете и после да се върнете 50 метра нагоре до разклона, за да поемете по него.
В последно време имам тъпия навик да падам на странни места, предимно на равно или асфалт. Верен на себе си и този път се изтърсих гордо точно пред поляната в краката на Спас и счупих леко едната команда, но за сметка на това миризмата на кюфтета и пържоли, хубавата вода, дебелата сянка и чалгичката ни дойдоха супер и блажено се опънахме до чешмата. Ако сте късметлии и не ви вземат за луди, може някой да ви почерпи мазно кебапче и ледена бира, а ако не ви е ден, се задоволявате с аромата и поемате надолу по пътеката на 20 метра в дясно от пътя.
В тази част нещата малко загрубяват, като на места е гадно, изровено и доста стръмно…има серпентини и корени…внимавайте там!!! Това е причината да ви препоръчам десния ръкав по рано. Трифо, нашият виден администратор всеки път ни казва да не минаваме оттук, ама ние сме тъпи и упорити и страдаме редовно.
И така, след кратко суркане от дупка на дупка стигате едно разгледно метенце над Асеновгарад с успоредка и пейки, което значи, че вече сте долу и карането почти приключва. 
Края на пътеката излиза на малка уличка между училище Ангел Кънчев и градския стадион, където прибирате всички такъми и лежерно поемате към най-близката кръчма за една студена бира. Наздраве! И не забравяйте каската!
/Статията е изпратена от Боичка/
|
интересно е...по едното време на един скоростен завой изникна един с балканче-мотор,едвам завих че да не го блъсна(много безшумни машини бре 
) )
