| Асеновград - Св.Петка - Ловна хижа - Гонда вода - х.Момина сълза - Асеновград |
 |
 |
 |
| Написано от Кирил |
| Понеделник, 31 Октомври 2011 13:15 |
|
Асеновград - Св.Петка - Ловна хижа - Гонда вода - х.Момина сълза - Асеновград
Една приятно есенна разходка, която може да се направи с колела и пеша и то в рамките на един ден. В случая ние направихме тази страхотна разходчица с колелцата. Събрахме се групата в сутренните ранни часове за по кафенце и доуточняване на маршрута. Тръгнахме от Асеновград около 9:00ч. Насочихме се към кв.Изток от където хванахме черния път покрай водоема за да ни изведе до класическата туристическа пътека за манастир Св.Петка. Когато са ни разказвали, че преди години на „Паралелната вселена”, маршрута по който е минавало състезанието е точно тази пътека а някои колоездачи са е карали на 100%, ние не вярвахме точно до този ден понеже ние сторихме същото и вече съм убеден, че с добра физическа подготовка и добра техника тази доста камениста пътека се кара не само надолу, но и НАГОРЕ!
Стигнахме до полянката пред манастира и решихме да се заредим с малко енергия от хубавото грозде на Любо :) . След леката почивка хващаме черния път който води до Ловната хижа – искам да отбележа, че колкото и да ви изглежда стръмен този път също се кара целия до самата хижа.
Бързо бързо стигнахме до Ловната хижа понеже не спирахме никъде за почивки, а там ни чакаше хубава слънчева полянка на която се излежавахме и хапвахме поне половин час. След като и вие направите същото :) маршрута продължава по черния път в ДЯСНО от хижата надолу, а не пътя срещу хижата нагоре/той отива към с.Добростан/. Пътчето е доста игриво надолу и се слиза чак до дерето, след което карате около 500м по дерето и се излиза на разклон, където хващате на ЛЯВО за Гонда вода! Пътят е доста интересен през есента и доста приятен за каране.
Не след дълго се озовавате на лагера Гонда вода, който за съжаление е разрушен и са останали само хубавите спомени и разкази за него от родителите ни. След кратка почивка пътеката за х.Момина сълза се хваща точно зад самия лагер, за да се ориентирате по лесно има табела за резерват, а също и маркировка. Пътеката е игрива с хубава деневилация до самата хижа.
След не дълго спускане се стига и до хижата. Бяхме учудени понеже още докато спускахме долавяхме миризми на огън и пушек. А то се оказало, че местният хижар е бил там и си е запалил печката вътре. Защо ви го казвам всичко това ли? Незнам дали си спомняте, но х.Момина сълза също беше наполовина срутена и необитаема! След кратък разговор с хижаря разбрахме, че се е захванал да е поднови, макар и малко. Да.. наистина покрива беше оправен, дори с нови керемиди, някои от стаите също бяха в по приличен вид от преди, за което едно голямо ЕВАЛА на ентусиазма на човека. Дори ни покани на чай в хижата ;). От тук нататък е важно накъде ще поемете, защото пътеките към Асеновград са четири, две от които хубави. Едната която ми е доста любима на мен се хваща точно след самата сграда т.е. хижата в ляво, където малко по-надолу е чешмата, а нашия маршрут продължава от хижата НАПРАВО! Пътеката леко се изкачва нагоре и след около 100-тина метра има разклон – пътеката продължава нагоре и наляво: НИЕ СМЕ НАЛЯВО – има маркировка! От там до самия град няма разклони и няма къде да се объркате. Пътеката е много интересна: нагоре надолу, нагоре надолу – типична ендуро пътечка, а на места се откриват СТРАХОТНИ гледки към отсрещните балкани и Асеновата крепост!
Края на пътеката е доло в Куру дере или за да се ориентирате по добре излиза в дерето където е Високата пещ. За да избягате асвалтовия път точно срещу пътеката от която слизате има друга, която се качва над Високата пещ и от там отивате към Св.Трифон.
|
