с.Добростан - Асеновград /спускане/

Написано от Кирил

Четвъртък, 01 Юли 2010 08:02

На 27.06.2010 моя милост и Митака по-известен сред айляците като russian /рашана/, решихме да правим класическото спускане от с.Добростан към манастир Св.Петка. Качихме се с колата до селото и както винаги си беше доста пусто. Оправихме се и тръгнахме, /за тези които незнаят, се тръгва от центъра на селото, в дясно започва черния път, по който трябва да потеглите, има и табелки за старта на парапланеристите/ решихме и ние да се качим до горе – старта на парапланеристите от клуб „Тангра” с надеждата, че ще има някой който да ни каже точния път понеже надоло има няколко разклонения, а ние не ги знаехме. Качихме се до горе, но нямаше никого, слагаме протекторите и се приготвяме за спускане. Изведнъж се чува далечен грохот, който приближава – след около минута се появиха 20 кросарки – Хммм ето кого ще питаме,поговорехме си, но пак си го карахме на късмет – нали сме Айляци!

Тръгваме надолу по черния път, след около километър пътя се разделя на две! Ние потеглихме надясно понеже така ни казаха. Тръгваме ние и си суркаме задниците игриво по отъпкания път, след което излезнахме на по-открито местенце. Спряхме, гледахме-гледахме, че то сме се отклонили с по1-2 баира по-надясно Хахаха-айде обратно нагоре – бълваше тишина и се чуваше само пъхтенето и шума на дерейльорите ни. Както и да е, качихме се на разклона и си хванахме наляво /да знаете първия разклон наляво!!!/.

След няколко километра се стига до нов разклон – надясно е спускане а наляво има път за едно сечище. Пу да му се невиди кой ни накара да тръгнем към сечището – даже си имаше табела СЕЧИЩЕ а ние давай газ да го видим. Върти бутай бутай бутай – процеса на бутане беше повече отколкото въртяхме. Стигнахме и крайната точка на сечището и се видя, че няма повече накъде. Айде сега наобратно до разклона. И така да изясним: като тръгнете от центъра на селото първия разклон наляво а втория надясно!!! Стигаме разклона изморени,водата свършва, храна няма, Митака се проска на тревата! „Митаче ставай, че няма време” от тук надолу започва якото спускане.

След около 8-10минутки яко и скоростно спускане излизате на Ловната хижа. Направихме една почивка и там. Вече сме побелели от глад и жажда и потегляме надолу до манастира, но уви тъкмо слагам каската и очите ми светнаха като фара на нос Шабла! Какво да видя 3-броя череши пред мене, хвърлям каската и окупираме едната череша с Митака. Толкова бяхме гладни, че тези черешки бяха като каламари. Имаше и ябълка но небеше достатъчно озряла, похапнахме и потегляме надолу като пътя се пада в дясно от хижата а от лявата страна има също път, който води до Гонда вода а от там до хижа Безово.

Отначало пътя е хубаво но последните няколко километра са ААууубб баси здравия каманак, много заигравка / на който му харесва да гази камани там е мястото, а който има пломби да му мисли/ Слизам до манастира и чакам митака, който дойде с 15 мин. закъснение, но и спукал гума. Наляхме вода и потеглихме към пътеката която излиза на кв.Изток в Асеновград.