Айляшка разходка х.Безово

Айляшка разходка х.Безово - х.Марциганица

Написано от Кирил

Сряда, 14 Април 2010 17:30

На шега или не, ние с Васко решихме да направим една „айляшка” разходка из местните баири. Петък сутринта ставам, оправям се, слагам направените от мен сандвичи предишната вечер в раницата, отивам до магазина да си вземя и малко сладкиши за енергийка и що да видя - на витрината виси последния брой на Асеновградски Диалог – грабвам го веднага, за да видя какви ги е сътворил Ангата. Напълних си и малко минерална водица и отидох към Васко.

Ето че съм там, току що и той се е приготвил и без да пийнем кафе или чай потегляме към пътеката от Св.Трифон към Високата пещ. Подухваше малко, но все пак нормално, в тези ранни часове. Слънцето току що се беше показало и огряваше Асеновата крепост, последваха 1-2 снимки и продължихме към избрания от нас маршрут. Излязохме над бившото, така известно за тогавашните времена, заведение „Високата пещ”. Пътеката, към която продължихме се хваща в дясно от моста, по който минава водата за ВЕЦ-а, маркирана е и няма как да се обърка човек. Тръгнахме нагоре и след 1-2 леки почивки се излиза на един разклон с пейка и маса /за пиянски и не чак такива истории или четворка белот/, от който има пътеки за х.Безово и х.Момина сълза. Ние решихме направо да отидем към Безово, че нямахме много време, денят е къс, а на Васко вече му се пиеше адски много кафе! След 1-2км. се стига до едно чудно място наречено „Втамина” с пейчици и чешмичка.

Допълнихме бутилките си, малко шоколадче и продължихме нагоре по дерето. Доста повървяхме и стигнахме едно място, но този път името му беше „Душевадникът” – звучи много хищно нали! Няма нищо страшно, не е кой знае какво, нарекли са го така понеже е едно изкачване с малко по голям процент на наклона. Изкачихме се, повървяхме километър и изведнъж се оказахме на Гонда вода. Това място едно време е било един приказен лагер – малиииииии колко пържоли и ракия се е яло и пило там.....За съжаление сега някои от сградите са срутени и остава варианта с палатките. Седнахме да починем, хапнах една кифла, а Васко още го глозгаше сутрешното кафе, за което нямаше време. От Гонда вода нагоре продължава приятен и равен черен път до х.Безово, на която решихме да направим основното си ядене. Хмм да не помислихте, че като казвам основно си носим пиУе със зеУе – няма такова нещо, просто си хапнахме сандвичите. Водата беше на привършване вече, а Васко като стар турист веднага се сети каде има скрита-покрита чешмичка – доло в деренцето!

Докато напълним шишетата горе на хижата вече беше дошъл хижаря. Поговорихме си и го попитахме къде се намира Анкина скала - позамисли се, но уверено каза, че след не по-малко от километър от дясно на пътя имало въртележки и там имало пътека за самата скала. И така поехме към Анкина скала. Вървим си ние вървим ама пусти въртележки, не излизат наяве! Продължихме уверено да вървим, като си повтаряхме през една минута репликата:

„Аа е тука е бе тука са въртележките, е след т’ва завойче”

Завойче след завойче, тука въртележка там въртележка – никъде няма въртележкаааа. Отчаяни и изморени заради тези въртележки продължихме по маркировката за х.Марциганица. Вървяхме по чудни борови пътеки а в тишината се чуваше само:

„Е па каде са тея въртележки бе братче пууу да *****” и „Де да имаше едно КафеЕеЕенце сегааа”

Стигнахме един разкон, от който можеш да се качиш на Червената Скала – и ние това направихме, е верно малко по стръмничко, но за сметка на това си заслужава изкачването заради гледките!!! Горе на скалата изядохме и последните си припаси, които имахме.

След това потеглихме надолу по маркировката за х.Марциганица. По принцип плана ни беше да се спуснем до Бачково, но имахме съмнения, че по пътеката ще има доста сняг понеже се пада в дере и затова потеглихме към Кръчмата на с.Добростан. Стигнахме центъра на селото, а Кръчмата НЕ РАБОТИ... и к’во праим ся? Лягаме на пейките пред кметството, печем се на готиното слънце и чакаме да отвори кръчмата. Пусти късмет, изникна един индивид от селото и каза, че кръчмата днес не работи. Ясно – днес не ни е ден! Отчаяни потеглихме пеша по асвалта за с.Орешец с надеждата, че ще мине някой с кола та да ни закара докъдето е възможно. Вървим си ние надолу схванати и отчаяни и гледам по едно време Васко се оглежда като мечка Стравница покрай пътя. Шмугна се бързо надоло покрай пътя, след минута изкача с един череп на коза или дива коза – незнаехме точно от какво е.

„Виж виж к’во е яко, ще си го закача на стената - к’во супер диво ще е!?”

Та такива внезапни действия взима Васко, поне на 2-3 пъти беше решен да го захвърли, след което отново си го взимаше – наякрая го взе де. Незнам сега, какво го е направил но дано да е красиво. Продължихме по шосето и гледаме някой се задава срешу нас. Беше някакъв турист от северна България – отиваше нагоре до селото да си вземе колата, но приятелката му била в долното село и го чакала след, което щели да ходят към с.Врата – абе ей такива мистериозни работи. Както и да е – пич се оказа и ни превози до с.Орешец. То хубаво ама с нашия късмет и в това село не работеше магазина. Отново останахме без храна, надолу по пустото шосе, без дори и кафе! Изминахме няколко киломерта и ето, че се появи малко късмет – в далечните километри се вижда първата кола минаваща надолу и хоп, добре че се оказаха познати на Васко и ни качиха и закараха до Асеновград. Така приключва нашата уж Айляшка разходка.

Изводи:

1.Винаги си пий кафето преди да тръгнеш на поход!

2.Не винаги е нужно да вярваш на хижари, дори и за ракия!

3.Разузнавай кръчмите и магазините в селата, през които ще преминеш!

Коментари

Добавяне на нов

Търсене