|
Пешеходен еднодневен маршрут (става и за колело, но гърча на моменти ще е в повечко) .
От Асеновград до Мостово се стига с кола за около час. Пътя от Орешец до Мостово е вече почти изцяло асфалтиран. Най удобно е колата да се остави в началото на селото до църквата, където е отбивката за Ряката. Може и по-нагоре- до кръчмата, но на връщане, когато вече сте поизморени ще се наложи доста да драпате по баира, за това пък ще може да ударите една студена мастика или бира за пълен кеф след прехода. Където и да оставите колата пътят е един – само нагоре. Хващате маркировката за „Кръстова Гора“ (пътеката започва от най – горния край на селото). След около час се отклонява в дясно, там сочи и маркировката, но вие смело продължавате направо по баира. След около 15 мин. Ще трябва да излезете на ливадите под „Кръстова Гора“, от където се разкрива чудна гледка към „Белинташ“, "Хайдукташ“ и „Караджов камък“.
Мястото е подходящо за лека почивка, вече сте преборили баира и предстои интересната част. От тук продължавате направо, пътеката малко се губи в тревата, но бъдете спокойни, скоро ще излезете на широк черен път. Поемате по пътя, който се разклонява. Дясното разклонение, което слиза на долу е за Белица, то не ви интересува, макар че когато съм минавал с колелото много ме е изкушавало:). Остава да избирате от още две разклонения- нагоре или напред по равното???!!! Което и да изберете ще достигнете до едно и също място (аз лично предпочитам равното:)). Вероятно ще видите и маркировка „х. Свобода – х. Марциганица“, това е вашият път. Малко след като въпросните отклонения се съберат има едно леко изкачване, в края на което ще видите табела, уведомяваща ви че навлизате в резервата „Кормисош“ („Карамуш“) и няколко ловни хижи. До хижите отново има разклонение. На дясно – еба ли маамуууу къде отива. На право – Аква тепе, х. Свобода, с. Манастир (това ще бъде описно друг път). На ляво – нашият път. Поемата с широки крачки, не за друго просто е нанадолнище и след малко пак ужассс- ново разклонение. Този път сте на дясно. Ако въпреки всичко решите да продължите на право ще стигнете до ловно чакало, където е възможно някакви пияни ловци да ви помислят за диво прасе и да ви застрелят. От чакалото на долу продължава стар коларски път, който постепенно става все по обрасъл и накрая свършва, но ако продължите да цепите през гората на долу ще излезете на пътя между Мостово и Ряката (не ви го препоръчвам, много е обрасло и си е гърч).
Та значи вие бяхте на дясно. Тук вече няма къде да сбъркате, след малко сте на „Караджов камък“. За мен това е уникално място и ще е меко казано много тъпо да стигнете до тук и да не се качите горе. Колкото и опасно да изглежда изкачването всъщност не е така. Последния път имаше дървена стълба, която изглежда леко паянтова, но си е супер. Преди съм се качвал и без нея, ако внимавате няма страшно, древните са се погрижили за вас и са изсекли стъпала в скалата. Няма да описвам, гледката, разкриваща се от горе, защото ми е беден речника за да го направя, това просто трябва да се види. Съветвам ви да си вземете по една биричка, да си я отворите горе, да отпивате сладко и просто да гледате. Слизането е по страшно от изкачването, но и да ви е страх няма да се плашите. Най много да паднете и да се претрепете. След дупенето и псувните съпътстващи слизането от камъка започва и веселата част, а именно търсенето на пътя към Ряката. Застанете с гръб към камъка, тръгнете по обратния път още в самото начало гледайте внимателно на ляво и на долу. Трябва да видите един сипей с бледо подобие на пътека. Това всъщност са следите на ахмаците, които са се суркали надолу преди вас. Грабвате някой по- дебел кол за да се подпирате и поемате право на долу. Рано или късно ще излезете на пътека (внимавайте да не я пропуснете, защото обикновено е затрупана с шума). Въпросната пътека обикаля целия масив и слиза в Ряката. В канарите над вас може да видите доста ниши изсечени високо в скалата. Има и няколко пещери, които местните чобани използват да прибират добитъка. На няколко места пътеката се губи, но това само прави прехода по-интересен.
Ряката е живописна малка махала, разположена в дерето на река Сушица, в подножието на „Хаидукташ“. Мястото е подходящо за малко излежаване по поляните около реката, нищо че са малко осрани от добитъка. Ако се поогледате покрай единия ръкав на реката в посока Чотрова махала трябва да видите огнище с тикла, на която може да пекнете някоя пържолка ако си носите. Направихме го през зимата, когато идвахме на пролет си беше непокътнато, тъй че вероятно ще си е още там. По коритото на реката има сухи дърва колкото си щеш. След като надуете търбусите поемате бавно по коритото на реката. От тук нататък е равно с много лек наклон на долу. До Мостово е около час, тамън да ви слегне храната. Качвате се на колата и газззззз.
|
