Изключително приятен и ненатоварващ маршрут, в който съчетавате разнообразно каране на велосипед (асфалт, черен път, прексрасни пътеки) с едни от най-посещаваните забележителности в района - клувията* на Бачковския манастир, самия него, прекрасния параклис Св. Архангел Михаил и Бачковския водопад. На връщане минавате и през Асеновата крепост.

Преди много години е съществувала пътека от Асеновград до Бачково, която е слизала на пътя само до моста на Лясковска река. Сега, за съжаление, същата е изгубена и единственият начин да се придвижите до селото е по главния път за Пампорово и Смолян. Трафикът, съчетан с ниската култура на българските шофьори, прави от кратките 8.7 километра истинско изпитание за всеки колоездач, но като цяло се взимат бързо. След като най-накрая отбиете към манастира, положението става още по-напечено, буквално. Бързо промушване между скари, сергии с локум, аудио касети с фолклорна музика, дървени мечове и грънци и удряте спирачките пред големите порти. Водата пред манастира е хубава, но не може да се сравни с тази от аязмото по-нагоре, така че пийте малко и газ.

Срещу портите на манастира ще видите метална врата, минавате през нея и рязко се пренасяте в друго измерение. След лекия баир и костницата на Бачковския манастир от авто туристите и циганията вече няма и помен. Минавате покрай манастирските градини и бързо стигате до Еленина чешма и Бачковския водопад. Прекрасно място за снимки и пози. Следва нов кратък баир, изоставен детски лагер и сенчеста пътека в гората, след което идва и най-хубавата част - поляните и невероятните гледки към Червената стена. Приказка. Неусетно стигате и аязмото, където е задължително да измиете очите и челото си и да се напиете с хубава лековита вода.

Причината да не влизате и да не палите по-рано свещ в манастира е, че истински святото място е пещерата, в която монасите са крили и спасили чудотворната икона на Света Богородица. Пък и в манастира бутането и говоренето на висок глас в църквата ми идват в повече. Тази година, заради падащи камъни, достъпът до самата скална дупка е забранен, но вие продължете до близкия параклис Св. Архангел Михаил и там запалете свещ и се помолете на спокойствие. По-надъханите могат да пробват по маркировката за връх Червената Стена и няклко часа да бъхтят нагоре. Уверявам ви, че си заслужава всяка капка пот.

Спускането е кратко, като на Еленина чешма следвайте трака и се отбийте надясно. Ще карате по дерето и може да извадите акъла на някой хапващ в ресторант "Водопада", защото минавате по ламаринения мост точно над падащата вода, която всички гости на заведението снимат :) Аз удължавам винаги маршрута, като на връщане свивам от шосето и преди моста на Лясковската река тръгвам наляво по черния път (разклона съм отбелязанл на трака). Има страхотна пътека към Асеновата крепост и от там десерта надолу по "меката" (така наричат спускането всички асеновградчани) чак до Метоха над града. Приятно каране!

*клувия (от гръцки - клетка)