И такааа... Ето го и него. Проектът ни +2000 Родопи продължава с национален обект номер 85, първенецът на планината - връх Голям Перелик.

Признавам си, че горе през зимата ми харесва повече, особено рано сутрин, когато снегът искри и тишината е просто вълшебна. Сега, през лятото, има малко повече прах и камъни, но в никакъв случай не е по-малко красиво, даже напротив.

Маршрутът беше ясен и според първоначални данни 100% караем :) Тръгваме от Гела, през Стикъл, хижа Перелик, Малък Перелик, Голям Перелик, Шилестата чука (Широколъшки снежник), хижа Ледницата и обратно в Гела. Петдесетина километра родопско-равен разкош.

Компанията и тя ясна - две черни нинджи маратонци, Дечо и Ицо, двама любители на крос кръчминга и агресивния велотуризъм, аз и Весо и Станьо, просто Станьо :)

Началото е съвсем невинно и с доволни физиономии зареждаме вода от чешмата пред читалището в село Гела. Следва изключително красив и панорамен черен път, по който на един дъх минаваме през Стикъл, параклиса Св. Св. Константин и Елена (препоръчителен за палатки) и рязко се прехвърляме на макадама за Перелик. Тук инстинкта на веломазохисти не ни подлъгва и завиваме по червената маркировка в гората за хижа Перелик. Постепенно карането придобива смисъл. Първо от нищото на пътеката изниква огромен багер и започваме да носим през прясно изкопан канал. Нищо страшно, сменят част от стария водопровод, точно колкото да си напълним хубаво обувките с пясък и дребни камъни. После започва и същинското бутане чааааак до хижата. Почивка, ледена вода и лека-полека нагоре по пътя към върха.

Всъщност, самият връх е недостъпен заради военното поделение и радарните станции. Станьо се опита да измисли нов маршрут за бутане от запад, но бързо се отказахме и се върнахме в изходна точка до бариерата. Колкото и да не ви се иска обаче, трябва да го подсечете от изток, като постепенно, сред хвойна и остри камъняци, се спускате до поляните под него. После започват крос кънтри гледките и накрая отново избутвате до Орфей. Там хапвате, екипирате се и започва мъката надолу :) Пътеката е супер технична, камениста, коренясала, серпентинясъла... От всичко по много. Стигнете ли до Ледницата ви очаква черен път и летите надолу сред мухи и овчарски кучета. Приказка :)

В Гела бира даже не търсехме. Пихме в Широка Лъка и позирахме на центъра с натоварения с пет колела голф на Весо.

Маршрутът си е поредната родопска байк класика и най вероятно ще е по силите на всеки надъхан любител на планинското колоездене. Надолу обаче си трябват сериозни умения и добра екипировка.