Районът около Белинташ е особен и пълен с вълшебни места. Като започнете с Кръстов връх, завъртите постепенно поглед на югоизток към Караджов камък, Хайдукташ, Сини връх, острите скали над Врата и завършите 360 градусовата панорама с Марциганица и връх Попа. Изключителна красота достъпна с велосипед. В района обаче има и закътани места скрити от цивилизацията и неподвластни на времето. Защо Бор? Не знам. Обещавам да питам следващия път, ако има кой де, защото винаги има следващ път.

В махалата съм ходил 8-9 пъти, предимно сам, и досега съм засичал само ловни дружини и кучета. С тях обаче не ми се говори, само се поздравяваме. Последнo, докато чаках Весо да си намери ръкавиците долу до къщите срещнах един човек, който прибираше дърва с жена си, но разговорът залитна в посока на 500-те метра хвърлен асфалт в началото на пътя за 160 000 лева. Класика. Научих също, че в махалата от тази есен вече не живее никой. Последното семейство слязло в Асеновград. Голяма част от къщите са купени от пловдивчани и белеят с оправени покриви и нова дограма, а останалите около "улица" Васил Левски са напълно порутени и е въпрос на време да паднат. Истинското богатство на махалата обаче е гледката. Море от баири, дерета, билни поляни. Заслужава си всеки километър бъхтене :)

До Бор се стига лесно. По асфалт от Асеновград до Врата, а и малко по-нататък, после тринадесет километра добре поддържан черен път към Три Могили. Има табели. Ако не ви се върти по натовареното шосе, минете по пътеката през манастир Св. Петка Мулдавска, от там до Добростан, мандрата на другаря Гергов, Врата и Бор. После ви обзема безвремието на каменните къщи, скалите и безкрайните хълмове на източните Родопи. Невероятно красиво място, което ще ви върне поне 100 години назад във времето. При добро желание по обратния път може да се мине през Белинташ за снимки.

И двата маршрута са дълги и си отнемат цял ден. Вода има на корем, но си трябват средни велоумения и добра физическа подготовка.