От много време се точех на тази пътека с колелото и ето че дойде нейният ред. Макар и не съвсем.

Преди повече от десет години бяхме карали на самоход до там и пуснахме чак до Новаково. Сега планът беше по-различен и колата с неделния ни шофьор Златко ни остави на Кирчова чешма малко преди разклона за Старите къщи. От там пускам автопилота и колелото си знае пътя. Спокойно мога да кажа, че отсечката до Бор махала ми е една от любимите и никога няма да ми омръзне. Без значение дали катериш, пускаш или въртиш по кратките равни участъци, гледките направо ти спират дъха. Родопите в целия си блясък.

В Бор вече доста години не живее никой и цари тишина и спокойствие. Хапнахме кой каквото си носи и докато другите по стара българска традиция избираха между сурови ядки, фурми, мандарини и банани, аз реших да питам за всеки случай за пътеката едни възрастни хора, които обикаляха наоколо. Не знаели, ама кмета бил тук сега и ми показаха стаята му. Малко преди да отворя вратата от вътре с викове наизлизаха няколко мъже, толкова пияни, че повече няма накъде. Не подозирах, че може да съществуват толкова червени очи. Поглеждам телефона, точно единадесет часа е. Явно не са спирали от вечерта. Питам и тях и получавам кратко, точно и ясно упътване, благодарение на което след няма и десет минути се загубваме и се връщаме обратно. Най-добрият ориентир е чешма в  "центъра" на махалата зад която пътеката се изкачва рязко, подсича Сини връх и се усуква около Краставо дере. После се спуска през гората до красива билна поляна, откъдето скоростен черен път за има-няма десет минути ви сваля на хижа Сини връх.

Хижата е страхотна и си личи, че на времето е кипял живот. За съжаление вече е частна и работи единствено и само за нуждите на ловните дружини в района. Попитахме за пътеката, но ни казаха, че такава вече няма. На старите руски карти добре се виждат два ръкава, тръгващи точно от електрическите стълбове под последните постройки, но благодарение на мъглата и дълбоката шума не намеримхме нито един. В крайна сметка пуснахме по стария черен път и покарахме добре. На пролет ще се върнем отново.

Страхотен маршрут за средноподготвени колоездачи. Вода има по пътя за Бор, в махалата, на хижата и в Новаково. По това време на годината има доста листа, изпочупени клони и скрити камъни, така че внимавайте. Приятно каране!