Чудесен кръгов маршрут из едни от най-прекрасните кътчета на Добростански рид.

Реално погледнато връх Попа не е от най-подходящите места за каране на велосипед. По нататък ще разберете причината. Тракът е кръстен така, защото това е най-високата и разгледна точка и съзерцавайки красотите и безкайните балкани наоколо, може да стоите там с часове. Върхът обаче е само една малка част от нещата, които може да видите. По маршрута има изключително красиви местности, пещери, скални пропасти и билни поляни.

Аз оставих колата в Орешец и стартирах* от там. Изкачването до Добростан, въпреки че е по асфалт, е приятна загрявка, а и гледките си заслужават. И в други статии съм писал, че е хубаво да запалите по една свещ в параклиса св. Илия на изхода на селото за безаварийно каране и лека-полека да се потопите в морето от планини.

Пътят лежерно стига до хижа Марциганица, откъдето започва и истинското каране. Прегазвате стълбите на полянката пред хижата и влизате в резерват Червената стена, като следвате маркировката за хижа Пашалийца. Първо може да спрете на площадката над пропастната пещера Иванова вода. Гледката е униклна. Другата облагородена с парапети и осветление пещера Добростански бисер ви е по път и е задължително да я разгледате, но е заключена и трябва да попитате за ключовете предварително на хижата. Продължавате с хубаво спускане и излизате на скалата под връх Попа. Тук преценете възможностите си добре. Изкачването е кратко, но е много стръмно и не всеки ще може да качи колелото си горе. С колело или без, ще останете доволни и ще помните дълго това място.

На връщане следвайте трака и отбийте на ляво при пещерата, като карате по горския път през ловните чакала. Посетете и параклиса Св. Св. Петър и Павел с огромния черен бор до него. Карането завършва с хубаво спускане от местността Марциганица до кошарите на другаря Гергов и скоростно по асфалт до Орешец.

Като цяло марштутът ще е по силите на всеки средно подготвен планински колоездач. Вода има на входа и в центъра на село Добростан. Нагоре няма чешми, а хижата не винаги е отворена и официално не работи. Черепът долу не е сложен случайно! Внимавайте изключително много при пропaстите и при качването и слизането от върха. Приятно каране!

* Тръгването ми беше от село Орешец, но тъй като забравих и включих GPS-а на платото до параклис Св. Илия, затворих кръга там.