|
Станахме рано рано, приготвихме колелата, протекцията, яденето (само за пиЙенето не помислихме, но има още два кръга и ще се погрижим и за него) и потеглихме към града под тепетата (гр. Пловдив – Младежки хълм). Пристигнахме, регистрирахме се и заедно с адаша отидохме да огледаме трасето, участък по участък и да изберем по-добрите линии за спускане! Трасето отначало е малко тромаво: със скоци и камънаци, но долната част е доста скоростна и заиграва с големи виражи.
Стартът е под наклон и още след броени метри има скала – гладка и наклонена, от която скачаш (там проблема беше, че трябва много да внимаваш да не се подхлъзнеш).
След 1-2 м отново има огромен камък, от който скачаш, правиш много лек завой в дясно и се включваш в 180 градусов вираж, който е ляв и си беше доста труден – а излизането от него си е направо по късмет – беше адски кално!
След виража въртиш усилено около 10м и има един скоростен пад и веднага изкачване. Отново след 10м прескачаш един бордюр и от тук надолу скоростта рязко се покачва. До самия край се редуват високи виражи и един сериозен дроп по средата. Последните метри бяха на спринт!
Направихме по три тренировъчни спускания след което реших, че е време за хапване. Отидох да си взема нещо, а адаша реши да се спусне още един път. Хапнах, изчаках го да се спусне и реши, че и той е гладен...нямаше какво да правя и отидох да направя последно тренировъчно спускане докато той хапва.
  Ето, че дойде време и за първото състезателно спускане. Първи бяха жените след което малките, малко по-големите и накрая бяхме ние. Докато си чакахме реда, се качихме да зяпаме женките и малките. Откриването направи Росен Ковачев с невероятно спускане и невероятни линии!!! След дълго зяпане се усетихме, че трябва да се качваме нагоре и да се приготвяме. Аз бях с номер 11. Дойде и моето време – тръгнах, изкарах си както трябва трасето, но долу докато въртях до финалната линия направих много голяма глупост: поднесох задната гума със спирачка и почти спрях – времето ми бе 01:01,86. Ядосах се малко от глупостта която направих, и се надявах второто състезателно спускане да ми е по добро! Изчаках адаша понеже той беше с номер 15 – доколкото разбрах и той бе направил някакви грешки поради някакви камъни: неговото време бе 00:59,66. И така и двамата се надявахме на второто състезателно спускане.
Дойде време и за него – прегледахме още веднъж трасето и отидохме горе да си чакаме реда – този път бях по мотивиран да не правя глупости и като чели бях малко по внимателен от предния път и финиширах с време 01:00.28. Този път бях доволен...изчаках и адаша, той също подобри времето си с 2 сек 00:57.65. И така двамата бяхме що годе доволни.
И така представихме Асеновград по средата в общото класиране съответно на 22-ро и на 27-мо място от близо 50-участника. Аз лично съм много доволен от представянето си понеже ми е първо в дисциплината „Спускане”, а и не съм спускач, не тренирам спускане и колелото ми не е за това и въпреки това времето ми е само 10 секунди по бавно от 1-вия в нашета категория което е 00:50.97. Да видим как ще се развият нещата в следващите кръгове от шампионата.
|
