Асеновградските баири

 Отново сме в града на “майните” за Втори кръг на Mini-DH шампионата. И този път участниците в състезанието бяха изненадани както от трасето така и от метеорологичните условия. В сутрешните часове по нищо не изглеждаше, че към Пловдив идва буря и всичко беше идеално до към 10:00ч. Над града се появиха доста облаци и до края на деня не спря да вали с изключение на две много кратки паузи.

Трасето ли? Ами този път беше доста по трудничко, но нали затова се нарича „Спускане”, без предизвикателства – няма забава. Този път участниците от „Станимака”/Асеновград/ бяха 3-ма: Йордан Гайдаров, Кирил Понев и Кирил Найденов. Ето няколко въпроса на които отговориха :

1. Как решихте да участвате и с какви нагласи отидохте на шампионата?

Й.Г: Аз винаги взимам бързо решенията и когато разбрах за състезанието си казах „Няма начин – там ще съм!” Отидох на състезанието да се забавлявам а не да гоня първите места.

К.П: До участие сте стигна след като видях и прочетох темата във форума. Нагласата ми беше да се видя сред останалите участници, на какво ниво съм и да покарам за кеф, също така да се видя с много познати.

К.Н: Когато клубът ти прави състезание за деца и юноши до 18г, трябва да си там! ;)

Отидох да се забавлявам, да покараме заедно познати и непознати.

2. Някаква специфична подготовка преди състезанието?

Й.Г: Ами нямах особено голяма подготовка, като две седмици по-рано бях болен и нямах възможност да карам.

К.П: Поради контузия нямах никаква подготовка дори това ми беше второто каране за новата година

К.Н: Напълно никаква от сорта на: отиване и гледане на трасето в предния ден и т.н.

3. Състезателното трасе познато ли ви беше и какво представлява през вашия поглед ?

Й.Г: Напълно непознато...

К.П: За първи път спусках това трасе и не го знаех, но след първите 2 спускания се отпуснах.Трасето беше супер, единствено горния участък не ми допадна.

К.Н: Трасето не се знаеше до деня на състезанието, но имаше подозрения от пловдивчани кое ще е. Горната част на трасето е идентична с 1-ви кръг с леки промени. Долната беше напълно нова за нас! Наситена с много дропчета каманаци и т.н.

 4. Как започна състезанието?

Й.Г: Състезанието започна чудесно, но с продължение на времето стана яко газене.

К.П: Състезанието започна с оглеждане на трасето и страх :D

К.Н: По стандартната система: оглеждане на трасето участък по участък и избиране на линии.

5. Как преминаха първите тренировки?

Й.Г: Първите тренировки преминаха много добре за непознато трасе и без поражения.

К.П: Тренировките минаха добре без никакви падания.

К.Н: Хмм...сутринта всичко беше наред. Дъждъд рязко започна да вали и трасето стана доста по трудно отколкото бе в самото начало на деня.

6. А как преминаха 1-вото и 2-рото състезателно спускане?

Й.Г: При 1-вото спускане съм доволен от времето си, но при 2-рото беше зле понеже 150 човека като минат по трасето и то става кочина!

К.П: Тактиката ми беше на първото състезателно спускане да карам на сигурно без излишни рискове и да завърша. На второто спускане трябваше да дам всичко от себе си, но умората и калта ме провалиха.

К.Н: Понеже ние бяхме най-гоялмата група от всички състезатели ни пускат най-накрая, а това от своя страна води до супер разкаляно трасе! Първото ми спускане беше зле с няколко падания, които доста ме забавиха. От второто също не съм много доволен, защото и там имаше малки, но в подследвтвие големи грешки.

7. В крайна сметка доволни ли сте?

Й.Г: Ами като за първо състезание съм доволен. Е малко се поизморих,но така е.

К.П: Доволен не бих казал следващия път повече!

К.Н: От спусканията не.